стихове

Буря

Таня Стоянова | 2020-05-27

Буря

Два облака в небето страховити
срещнаха се смръщени, сърдити
и всеки мислеше, че той е пръв,
че няма като него друг такъв.

Стори ми път, по-голям от теб съм!-
Извика първият със мощен глас.
Ти махни се! – вторият отекна –
по-тъмен и по-силен пък съм аз.

Загърмяха, затрещяха двата,
сбиха се в небето. Изведнъж
стана тъмно, мрачно на земята
духна вятър, рукна силен дъжд.

А после облаците се смалиха,
видяха колко страшен е гневът,
засрамиха се и се извиниха,
и след това небето засия.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град